... ах... даа
В памет на баща ми - няколко негови стиха
Пенсионерска
Доларът се качва, как ли ще го спрем?
Стачка! Със консенсус всички ще измрем.
„Наши” магазини, със и без купон.
Влизаш си облечен, вън – без панталон.
„Наши” магазини, трън да завъртиш,
рафтовете празни пак ще закачиш.
Всичко е солено, захарта и тя,
ще икономисвам само от солта...
Страшна скъпотия – парно, ток, вода.
Хващам си накрая голите... ах... даа.
„Ядец” на цените! Няма да се дам!
Няма да купувам! Няма и да ям!
Днес съм на диета, утре съм на „глад”.
Линия ще пазя да изглеждам млад.
Два дни ще прескоча, третия ще ям.
Който не ми вярва, да опита сам.
Тази проста схема – ще спестя дори.
Може да поскътам мъничко пари.
Ще ли стигнат, братко, да си купя сам
няколко свещички и... ковчег голям?...
Боже! Как ще карам, тоз объркан свят,
като съм на възраст и не съм богат?
Поздрави от мене, аз съм кавалер.
Ваше извънземно:
„СИТ” Пенсионер
26 Април 1994
(с разрешението на Админ)
© Симеон Дончев All rights reserved.
