Ах, колко чудно е това
да тръгнем с теб във сенокоса,
с усмивки - слънчеви утра
да тичаме в тревите боси.
Букет камбанки да ти набера,
коси с венче да ти обкича,
в напъпилата синева
в очите да струи - обичам!
Да пеят птичките край нас,
ревнивец - вятър да ни роши,
забравили за време, час,
в омаята на сенокоса. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up