Ах, море, море
Ах, море, море
И все същия път изминавам,
брега достигам на моето море.
Зная, то ме чака,
чувствам как ме зове.
Пяна бяла на вълна ме посреща,
гларус мил отдалеч ме видя.
Важно пристъпва, нали е горд като птица,
заигра се с идващата към него вълна.
Разпръскващи лъчи оцветени
ме лизват топли като ден.
Морето ръка ми подаде,
а мисълта на вълната тръгна с мен.
Просторът син на вълните ме мами
надалеч да тръгна за миг.
Вълната ръце си разтвори
да прегърне с мен целия свят.
Стоя на брега с морето безкрайно,
изпивам мига му, солен като зов.
Младост в шепи събирам
с порива търсещ и нов.
© Мария All rights reserved.
