Aug 17, 2007, 3:05 PM
ах, морето...
Ето, слънцето прежуря.
Спират своят бяг вълните,
и мисълта ми тъй ажурна
отсява пясъкът на дните.
Неусетно отлетяха те,
- като чайки в океана.
Не усетих капчица море
да се влее в кръвта ми.
Но усетих как едно момче
ме изпива с поглед ням.
Сякаш вино съм - розе
а не - бездънен океан.
Спират своят бяг вълните,
и мисълта ми тъй ажурна
отсява пясъкът на дните.
Неусетно отлетяха те,
- като чайки в океана.
Не усетих капчица море
да се влее в кръвта ми.
Но усетих как едно момче
ме изпива с поглед ням.
Сякаш вино съм - розе
а не - бездънен океан.
© Бина Влади All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Красиво!!!Не мога да плувам,но океана определено ми харесва!
-
Хареса ми!
Много нежен стих! -
И на мен ми хареса!
Поздравче!
-
Много свежо!
Поздрави -
Хубаво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
