Умори ли се, слънчице,
с тези малки крачета,
дето тепкат забързано
и се спъват във клечка.
Заболяли те, миличко?
Нарани ли коляно?
Ще порастнеш и сигурно
поносимо ще ставаш.
Как протягаш угрижено
двете малки ръчички
и ме молиш единствено
да те сгуша в гърдите си.
Ще те нося по пътя ти.
Ще попия сълзите.
Ще отнема от болката
и само ще те обичам!
© Анета All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
