Умори ли се, слънчице,
с тези малки крачета,
дето тепкат забързано
и се спъват във клечка.
Заболяли те, миличко?
Нарани ли коляно?
Ще порастнеш и сигурно
поносимо ще ставаш.
Как протягаш угрижено
двете малки ръчички
и ме молиш единствено
да те сгуша в гърдите си.
Ще те нося по пътя ти.
Ще попия сълзите.
Ще отнема от болката
и само ще те обичам!
© Анета All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
