Ах, тези очи!
Очите - ясни са, като звездици,
азбуката - не им е потребна,
щастливи ли са те, блестят искрици
и излъчват музика вълшебна!
Когато тъжни са - те нямат блясък,
посърнали са, като славей в клетка,
чрез сълзѝте с тъжния отблясък -
безгласен стонът, в тишина отеква!
Когато гневни са - пожари палят,
под обстрела им и плът настръхва,
с езици огнени, изпепеляват....
стрелите им, забиват се до кръв!
А влюбени - са цялата Вселена,
разпръскващи живот бленуван,
душата - омагьосана, смутена,
копнее ги, в съня си несънуван!
© Pepi Petrova All rights reserved.
