Последните лъчи на залеза
изпращам с песен на щурче.
Че пролетта е време за живеене
и грешно е през май да се умре.
Но хич нехае Оня, дето взима,
че двама трудно качват върхове,
че за глутницата трябват трима -
един със лапички поне!
Последен камък слагам на купчината
и клонка от акацията, дето там расте,
за да те пази тя през зимата,
а ний ще пазим спомена за теб. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up