Акациева клонка (Балада за приятеля)
Последните лъчи на залеза
изпращам с песен на щурче.
Че пролетта е време за живеене
и грешно е през май да се умре.
Но хич нехае Оня, дето взима,
че двама трудно качват върхове,
че за глутницата трябват трима -
един със лапички поне!
Последен камък слагам на купчината
и клонка от акацията, дето там расте,
за да те пази тя през зимата,
а ний ще пазим спомена за теб.
На Горан, най-прекрасното куче, с което имах радостта да живея. Няма да кажа "почивай в мир". Продължавай да тичаш, както живя - всичките небесни поляни и планини са само за теб!
© Жеко All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Подсети ме за моята Шушу и ме натъжи.Прекрасно е!
-
Много дълбоко посвещение
-
Нашите любимци заслужават!
-
Много е силно! Съжалявам за загубата, само който я е преживял, разбира болката! Трогващо! Проникна в душата ми!
-
че за глутницата определено трябват трима...Страхотно!
-
Много тъжно....но и много мило като посвещение.Само онзи, който е губил четириног приятел, може да го разбере...
Мисля си за смъртта на Хачико и на белия Бим ...
R.I.P. -
Страхотно!Разделял съм се с куче преди време.Нежно тъжно и гордо,сигурно също като Горан.
-
Но хич нехае Оня, дето взима,
че двама трудно качват върхове,
че за глутницата трябват трима -
един със лапички поне!
...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
