Акациева клонка (Балада за приятеля)
Последните лъчи на залеза
изпращам с песен на щурче.
Че пролетта е време за живеене
и грешно е през май да се умре.
Но хич нехае Оня, дето взима,
че двама трудно качват върхове,
че за глутницата трябват трима -
един със лапички поне!
Последен камък слагам на купчината
и клонка от акацията, дето там расте,
за да те пази тя през зимата,
а ний ще пазим спомена за теб.
На Горан, най-прекрасното куче, с което имах радостта да живея. Няма да кажа "почивай в мир". Продължавай да тичаш, както живя - всичките небесни поляни и планини са само за теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жеко Всички права запазени
