Ако беше рана, щях да я лекувам.
Океан да беше, щях да го преплувам.
Позор, ако беше, щях да го изтрия,
даже тъмна тайна – щях да я прикрия.
А пък то е треска, нийде непозната.
Ураган, оголил без милост душата.
Сладка тръпка, дето след греха остава.
Светлина в тъмите, смисъл дето дава.
Като дете чиста, като света стара.
Звездица зелена, път, компас и вяра.
Краткото й име всеки с нежност срича
в хор на херувими: Любов се нарича.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
