Ако беше рана, щях да я лекувам.
Океан да беше, щях да го преплувам.
Позор, ако беше, щях да го изтрия,
даже тъмна тайна – щях да я прикрия.
А пък то е треска, нийде непозната.
Ураган, оголил без милост душата.
Сладка тръпка, дето след греха остава.
Светлина в тъмите, смисъл дето дава.
Като дете чиста, като света стара.
Звездица зелена, път, компас и вяра.
Краткото й име всеки с нежност срича
в хор на херувими: Любов се нарича.