Sep 27, 2012, 10:07 AM

Ако... 

  Poetry » Phylosophy
746 0 3

Ако някога само за миг си помисля,

че вече не съм ти мила-

Вселената да замълчи!

 

Ако даже с мисъл или дума те обидя-

Вселената да закрещи!

 

Ако някога без смирение Името ти кажа,

и в самодоволство равно на лъжа на него се позова-

Вселената да затрещи.

 

Ако...

и лиши ме ти тогаз от своето доверие,

за да се усетя и да се върна

пак при теб с нова обич,

по-силна от преди,

и с доверие по-твърдо от гранит.

© Есфир Асфар All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??