May 18, 2006, 1:16 AM

Ако бях в слънцето

  Poetry
867 0 5

Ако бях в слънцето бих дръзнал да съм помечтал

Да изгоря при нужда от провал

 

Ако можех да съм във водата на сълзите ти

Бих могъл да се разплача

И да оплета косите ти с лъчите си

 

Ако можех да съм в светлината на усмивка

Щях да бъда най-красивата от всички

 

Ако можех да съм някой друг за малко

Щях да бъда всеки

Но съм само сивата си сянка

 

29.04.2004

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво и силно, наистина!
  • Шегувате ли се това е най-доброто му стихотворение
  • на мен също ми хареса
  • хареса ми! Някак необикновено ми прозвуча! Поздрави!
  • "Ако можех да съм във водата на сълзите ти
    Бих могъл да се разплача
    И да оплета косите ти с лъчите си"
    Срахотно казано.Много вълнуващ стих.Поздравления.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...