Дарявам ти безпътните си мисли.
Измислените глупави криле.
След всеки край започва се на чисто,
дори да трябва нещо да умре.
Оставям наранените си длани
по късовете счупено стъкло.
Остават по усмивката ми рани
и празен край във твоето легло.
Зачерквай уморените ми устни.
Забравяй ме. Изтривай ме докрай.
Допуснеш ли ме само във съня си,
ще искаш да сме заедно безкрай.
© Мариета Караджова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
