Дарявам ти безпътните си мисли.
Измислените глупави криле.
След всеки край започва се на чисто,
дори да трябва нещо да умре.
Оставям наранените си длани
по късовете счупено стъкло.
Остават по усмивката ми рани
и празен край във твоето легло.
Зачерквай уморените ми устни.
Забравяй ме. Изтривай ме докрай.
Допуснеш ли ме само във съня си,
ще искаш да сме заедно безкрай.
© Мариета Караджова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
