Jan 17, 2012, 7:43 PM

Ако е край 

  Poetry » Love
738 0 3

Дарявам ти безпътните си мисли.

Измислените глупави криле.

След всеки край започва се на чисто,

дори да трябва нещо да умре.

Оставям наранените си длани

по късовете счупено стъкло.

Остават по усмивката ми рани

и празен край във твоето легло.

Зачерквай уморените ми устни.

Забравяй ме. Изтривай ме докрай.

Допуснеш ли ме само във съня си,

ще искаш да сме заедно безкрай.

© Мариета Караджова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??