severianin (Валентин Чернев)
417 677
Nov 16, 2012, 1:28 PM

Ако и ти... 

  Poetry
742 0 10

 

АКО И ТИ...

 

              На Румяна

 

Бях беден.

Имах младостта си само,

но тя бе бързонога като вятър

и днес е спомен.

Младостта я няма –

тя беше утринна роса в тревата.

 

Бях дързък – имах силното си рамо,

препусках и не се боях да падна.

Днес крача кротко – силата я няма,

смалена като сянка в жарко пладне.

 

Бях зрял.

Пожънах зърно, струпах слама –

да имам хляб за зимата студена,

но падна сняг, а зърното го няма,

пилее вятър сламата край мене.

 

Сега съм стар.

Мечтите пазех само –

за свят измислен таен ключ от злато.

Светът е тук – мечтите ми ги няма

и аз отдавна зъзна пред вратата.

 

Бях тъй богат...

Дали не е присъда

и младост, и мечти да ни напуснат,

и всеки сам в самия край да бъде –

изпепелен до смърт и с жадни устни?

 

Тъй много имах...

Днес си ми едничка.

Децата ни по своя диря крачат.

Ако и ти си тръгнеш, както всички,

какво бих правил сам в снега и в здрача?

 

 

© Валентин Чернев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Щастлива жена е Румяна Поздрави!
  • Много хубав стих за любимата и живота!
    Поздрави, Валентине!
  • !
    Това е!
  • Това е то любовта, а не въздишки и пр... един дълъг живот и един единствен човек до теб!
  • Малко закъснял,но и аз се присъдинявам към казаното за направената равносметка и хубавото стихо,Северянин!Каквото е писано това ще стане.
    Бъди здрав и прав, и пиши!
    Привет от мен!
  • Благодаря ви, момичета и момчета - от мое име и от името на Румяна. И вие сте прави, и аз имам право. Дано само по-дълго общуваме така - със стихове и с емоции. Приятна и спокойна вечер!
  • Добре се нареди сред старците и ти,
    за жалби ти е още твърде рано.
    Хвърли си шапката, възбог да полети,
    наслада пий от слънцето засмяно.

    С любимата когато сте на дълъг път -
    това е щастие за двама отредено.
    Към него влюбени единствено вървят,
    защото е от Бога триж благословено...

    Поздрав, Валентине!
  • Всеки рано,или късно стига до тази равносметка.Добре написано!!!
  • Едничка ама всичко.
    Все се стига до това осъзнаване...
  • Много силен стих за една прекрасна любов! Всеки е сам в самия край,
    раждаме се и умираме сами..това е неизбежно, но Ви желая още дълго да сте заедно! Поздрави Маестро!
Random works
: ??:??