Ако и ти...
АКО И ТИ...
На Румяна
Бях беден.
Имах младостта си само,
но тя бе бързонога като вятър
и днес е спомен.
Младостта я няма –
тя беше утринна роса в тревата.
Бях дързък – имах силното си рамо,
препусках и не се боях да падна.
Днес крача кротко – силата я няма,
смалена като сянка в жарко пладне.
Бях зрял.
Пожънах зърно, струпах слама –
да имам хляб за зимата студена,
но падна сняг, а зърното го няма,
пилее вятър сламата край мене.
Сега съм стар.
Мечтите пазех само –
за свят измислен таен ключ от злато.
Светът е тук – мечтите ми ги няма
и аз отдавна зъзна пред вратата.
Бях тъй богат...
Дали не е присъда
и младост, и мечти да ни напуснат,
и всеки сам в самия край да бъде –
изпепелен до смърт и с жадни устни?
Тъй много имах...
Днес си ми едничка.
Децата ни по своя диря крачат.
Ако и ти си тръгнеш, както всички,
какво бих правил сам в снега и в здрача?
© Валентин Чернев All rights reserved.
Поздрави!
