Ако искаш...
Ако искаш, можеш да ми се случиш.
Накрещях се. Измолих. Изплаках.
За два живота напред се научих,
че толкоз те нямам, колкото чаках.
Вече не скитам по пълните гари.
Нямам взор теб с очи да позная.
Спрях да се скитам немили-недраги.
И за мишките, котка не ми се играе.
Аз съм тук. Ако щеш ме поискай...
Нямам нищо за продан и даром.
Туй, което съдбата ми е написала,
искам Ти да си, че да съм благодарен.
Ако искаш можеш да ми се случиш.
Твоя работа. Нищо не обещавам.
Знай, че по-верен съм даже от куче.
Дом бъди ми! За да остана...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
