Ако й даваш дом и име...
Като вина ще те погледне
и ще потърсиш йод и бинт.
Ранява все около вените
и след превръзката кърви.
Като река ще те удави
в дълбокия, спокоен вир
с едно измамно огледало
и звучно крякане в шпалир.
Като кибрит ще те запали
и свещ от теб ще разтопи,
а там, на дверите на храма –
не ангел, звяр ще настани.
Като часовниче с махало
ще ти отмери миг от миг,
за всяко време пропиляно
ти нов живот ще ѝ дължиш.
Като наръчник от заблуди,
ще подстрекава лудостта,
наивността ти да погуби,
когато търсиш чудеса.
Дали дошла е от съдбата,
или е вятър и мъгли,
най-близка, но и непозната
с притворени от смях очи.
Ако ѝ даваш дом и име,
вземи я с нейната вина –
дресьорка е на райски змии,
но тя, самата, е змия.
