Ако можех ... да те имам отново!
Ако можех да докосна звездите...
ще се повдигна на пръсти,
ръце ще протегна
и една за теб ще откъсна.
Тя нощем, в мрака да не угасва,
пътеката към твоето сърце да освети,
така по-лесно път към тебе да намеря.
Ако можех да погаля луната...
Кой, за Бога, разплака я тази вечер,
та не иска да свети?!
И притулена зад облаци дрипави, хлипа?
Кой? Ти ли?
Не плачи, бедна моя!
Усмихни ми се!
Ако можех деня да посрещна с песен -
цял-целеничък, но не мога да пея...
Ще помоля моите приятели, птиците...
Но без теб?! Не върви...
Ако можех, бих докоснала слънцето даже -
знаеш, за теб съм готова на всичко!
Не защото да те загубя,
а да те спечеля отново!
И да ти шепна тихо: Обичам те!
Ако можех, планинския връх
бих изкатерила боса -
с изподрани до кръв нозе.
Но за теб - с единствена мисъл само -
да те запазя в свойто сърце.
Ако можех - на буйна река
водите бих преплувала, лудо...
Бих сбрала у себе си всички стихии,
да сътворя от тях своя си само.
Ако можех... да те имам отново!
NG/nnn
ще се повдигна на пръсти,
ръце ще протегна
и една за теб ще откъсна.
Тя нощем, в мрака да не угасва,
пътеката към твоето сърце да освети,
така по-лесно път към тебе да намеря.
Ако можех да погаля луната...
Кой, за Бога, разплака я тази вечер,
та не иска да свети?!
И притулена зад облаци дрипави, хлипа?
Кой? Ти ли?
Не плачи, бедна моя!
Усмихни ми се!
Ако можех деня да посрещна с песен -
цял-целеничък, но не мога да пея...
Ще помоля моите приятели, птиците...
Но без теб?! Не върви...
Ако можех, бих докоснала слънцето даже -
знаеш, за теб съм готова на всичко!
Не защото да те загубя,
а да те спечеля отново!
И да ти шепна тихо: Обичам те!
Ако можех, планинския връх
бих изкатерила боса -
с изподрани до кръв нозе.
Но за теб - с единствена мисъл само -
да те запазя в свойто сърце.
Ако можех - на буйна река
водите бих преплувала, лудо...
Бих сбрала у себе си всички стихии,
да сътворя от тях своя си само.
Ако можех... да те имам отново!
NG/nnn
© Нели All rights reserved.
