Ако можеш
Поседни, поседни ти до мене.
Още миг, само миг и ще хлопна вратата.
Няма никакво, никакво време,
само миг, да отлитна със вятъра.
Не знам да дарявам със вечност,
но мигът ми куршумен оставя следи.
След мене тъга е – злочеста.
Стискай в шепи мъжките си сълзи.
Нямам ръка и не мога да галя.
За пръсти не можеш да ме държиш,
но очите ми могат да палят
пепелища, които няма как да гасиш.
Затова, ако можеш, смири се.
На тръгване капчица обич ми дай.
След мен да заключвам врати уморих се
и пътеки да търся без брод и без край.
Поседни, поседни ти до мене.
Този миг няма да дам да горчи.
Ще изляза навън, вятърът да ме вземе,
за да ме върне при теб по първи петли.
© Ани Монева All rights reserved.
