Ако имаше зрънце
нестигащо чувство у мене –
аз за него пешком
до Луната ще ида!
Ако имаше начин
да стигна до тебе –
на обязден Пегас
бих пристигнал!
Ако нещо е в пречка до тебе да дойда –
аз барут ще подложа отдолу!
И Пространство и Време така ще задраскам
та да бъда при тебе отново!
Де да беше възможно туй всичко Любима –
ще задраскам кресливи съвети,
и ще ида ей там – при Венера –
да измоля от Райското цвете!
© Момчил Манов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
