Jan 11, 2013, 9:37 PM  

Ако можеше да видиш, щеше да знаеш

  Poetry » Other
850 0 0

Ако можех с докосване
да създавам светове,
щях да съм като Бог.
Щях да бъда единствена,
наричана още... Ех, любов!
Дъждовни облаци, реещи се
в безкрайното синьо небе.
Ако можех чрез словото
да говоря, щях да бъда безмълвна,
защото в тишината живеят
въпросите на отговорите.
И обратно.
И така до края.
Замълчи за миг и ще ме разбереш.
Ако можех да прощавам така,
сякаш не давам прошка,
а показвам на слепия - звездите,
щях да бъда ангел.
И чистата, неопетнена истина.
Щях да съм най-жива между живеещите.
Ако можех чрез болката
да те науча на щастие,
щях да ти кажа,
че тя е като хляб.
Трудно се преглъща - залък по залък,
почти винаги в комбинация с вино.
Това е цената,
която си плащаш
за обичането.
Ако можех да ти изпея песен така,
както душата ликува,
щях да бъда птица.
Щеше да ме наричаш Свобода.
И щеше да си имаш семенце,
от което да поникне мечта.
Единственото,
за което трябва да се молиш,
е време.
И да знаеш, че животът ти
е книга с чисто бели корици
и милиони празни страници.
Аз просто се отбих,
за да ти кажа нещо последно...
Ако можеше да видиш отвъд
своите кални пръсти,
щеше да знаеш само едно.
В деня, в който си получил
своя живот,
диханието и книгата...

 

Бог ти е оставил и перо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Самота All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...