Ако мракът прегърне тревата
Ако мракът прегърне тревата
със възторжени млади ръце
във покоя на нежното лято,
то ще трепне със живо сърце.
Ще се носят в тъмата светулки
като валса на вятър игрив
и ще свирят щурчета с цигулки
в тишината на спомен красив.
Ще проблясват звезди в небесата
като сребърен път във нощта,
ще намери ли него тъгата,
ще те върне ли тя у дома.
Ще те следва ли с плаха въздишка
румен месец със светли очи,
ще ти носи ли мойта усмивка
в среброкосите свои лъчи.
Ако мракът обгърне душата
с омагьосващи топли ръце,
ще си спомниш ли нашата стряха
и капчука с разбито сърце.
Живка Юрукова
© Живка Юрукова All rights reserved.
