Jun 11, 2008, 2:06 AM

Ако не те познавах...

  Poetry » Other
1.5K 0 1

Ако не те бях срещналa,
не бих моглa, дори да предположа,
колко прекрасен е всъщност животът.
И ако не те бях докосналa,
не бих моглa да знам
как на края ще намеря лиспващата си полoвина
в теб...
В този свят, със страх изпълнен,
истината чиста
виждам само в твоите очи.
Ако не те познавах,
щях да съм жива,
но нямаше да съм цяла...
Толкова съм благодарна за теб!
Щях да преживея този живот
във вечно лутане.
Ако никога не те познавах...
Ако нашето време се изниже прекалено бързо,
ще знам, че най-накрая съм разбрала какво значи да си жив.
И все още сърцето ми пее...
И ако никога не те познавах,
щях да изживея целия си живот,
празен като небето,
без дори да знам защо...

Само ако не те познавах...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослава Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...