Jun 11, 2008, 2:06 AM

Ако не те познавах...

  Poetry » Other
1.5K 0 1

Ако не те бях срещналa,
не бих моглa, дори да предположа,
колко прекрасен е всъщност животът.
И ако не те бях докосналa,
не бих моглa да знам
как на края ще намеря лиспващата си полoвина
в теб...
В този свят, със страх изпълнен,
истината чиста
виждам само в твоите очи.
Ако не те познавах,
щях да съм жива,
но нямаше да съм цяла...
Толкова съм благодарна за теб!
Щях да преживея този живот
във вечно лутане.
Ако никога не те познавах...
Ако нашето време се изниже прекалено бързо,
ще знам, че най-накрая съм разбрала какво значи да си жив.
И все още сърцето ми пее...
И ако никога не те познавах,
щях да изживея целия си живот,
празен като небето,
без дори да знам защо...

Само ако не те познавах...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослава Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....