Oct 29, 2008, 8:38 AM

Ако някога...

  Poetry » Love
835 0 3

Ако някога... 

 

Ако някъде видиш ме някога
и страстта ни е вече напуснала,
нека знаеш, че спомени всякога
ще догарят по моите устни...

 

Ако някога чуеш ти някъде
моя нежна, ридаеща песен,
нека шепот напомни, че всякога
аз се влюбвах във твоята есен!

 

Ако с някой забравиш ме някак
и посърнала диря следите ти,
нека сянка да легне в леглото ти
и преобърне ти тъмното в мрака...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....