Само няколко думи ми стигат,
като изстрели право в сърцето,
за да знам, че ако ти си изстинала –
аз студен ще потроша ръцете си.
И тогава, преди да си ида,
щом ще бъдеш за мене невидима,
аз със сол ще посипя очите си.
Нека сляп да издъхна завинаги!
Само няколко думи ме топлят.
Тези – истински, клетвени твои!
Ще му кажа на Господ – Не моля,
щом след теб идва мъртъв покоя ми....
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
