Aко някой, лодкарю те пита
Този свят на решетки я плаши.
Свободата ни пак отлетя,
няма зими и няма лета,
и водата продават – на чаши.
Колко искаш лодкарю, кажи ми?
За живота – обол, или два?
Нищо нямам – душа и слова
и среброто на хиляди зими.
Всичко знам, но разказвам полека,
както бавно водата пълзи,
огрубял е светът на сълзи,
Диоген не намери човека.
И затвор е отдавна Земята,
шепа луди сънуват небе,
но съдбата им майка не бе
и отряза до дъно крилата,
а летяха дори до звездите,
днес са роби на грешни тела...
Тази нощ тук не съм и била,
ако някой, лодкарю те пита.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
