Този свят на решетки я плаши.
Свободата ни пак отлетя,
няма зими и няма лета,
и водата продават – на чаши.
Колко искаш лодкарю, кажи ми?
За живота – обол, или два?
Нищо нямам – душа и слова
и среброто на хиляди зими.
Всичко знам, но разказвам полека,
както бавно водата пълзи,
огрубял е светът на сълзи,
Диоген не намери човека. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up