Ако поискаш
Ако поискаш
Виновен ли съм, че съм отдалече –
едно момче – за цяла нощ желано,
което романтично тази вечер
в дома ти да посвири на пиано?
Добре да е на всичките ти гости,
с които май почувствала си скука,
че няма кой вратата да залости –
за нищо вече да не ти и пука...
Виновен ли съм, че във мен се влюби
и с хиляди целувки ме обсипа?
Прикри ме в мрака, после се изгуби
и звуците вълшебни се стопиха...
След тая нощ какво ще ми оставиш –
една любов или кървяща рана?
Ти сигурно съвсем ще ме забравиш,
пред теб ако не мога да застана.
От спомена за парещите думи
ми става ту студено, ту горещо.
Защо сега да спира помежду ни
омразата или пък друго нещо?
Повикай ме, аз пак ще се завърна
и пак ще ти посвиря на пиано –
на твоя порив мога да отвърна,
но само ако ти поискаш – сàмо!
© Росен Гъдев All rights reserved.
