Ако престана да обичам
Ако някога престана да обичам
дали светът ще спре да се върти,
дали в очите ти, небесните, момиче
ще бликат пак милувчени лъчи.
Ако някога престана да те галя
дали сърцето ми ще скъса се на две,
по устни, там, вълшебната омая
"Ела, любов!" дали ще те зове.
Ще тичам ли до лудост във полето
да диря те в уханните цветя,
сред ромона на ручейче, където
за първи път целувката ни сля.
Ще бъде ли морето нежен пристан
на нашите възлюбени мечти,
на изгревите - приказно мънисто
и залези от палави звезди.
Ако някога престана да обичам
дъждът в очите само ще вали,
неканен и пороен и безличен
и тук, отляво, страшно ще боли!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
