Ако се смаля...
Ако се смаля...
Ако се смаля, ако изчезна -
да мога в иглено ухо да влезна
ще ме достигне ли тогава пак
онази орис в кобен час и мрак,
ако замина, даже без сбогуване
като обикновено, кратичко пътуване
ще изкрещи ли след мене тишината
„Остани – без тебе не е същата земята”
Ще въздъхнат ли ъглите във дома ми
ще изпяват ли стените там смеха ми
и душата ми побрана в празни чекмеджета,
любими вещи на вързопи по мазета…
ще зъзне ли без мене топлината
и мрак ли ще затули на дома ми светлината
ако се озърна, ако някак мога да надзърна
ще поискам ли поне за миг живота си да върна
Ако се смаля… ако стана невидима
ще бъда ли на някого необходима
ако се смаля… ако си остана скрита
дали живота пак ще ме нарита…
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
