Ако се смаля...

Feb 25, 2015, 10:22 AM

Poetry » Phylosophy

492 0 1

Ако се смаля...

Ако се смаля, ако изчезна -
да мога в иглено ухо да влезна
ще ме достигне ли тогава пак
онази орис в кобен час и мрак,

ако замина, даже без сбогуване
като обикновено, кратичко пътуване
ще изкрещи ли след мене тишината
„Остани – без тебе не е същата земята”

Ще въздъхнат ли ъглите във дома ми
ще изпяват ли стените там смеха ми
и душата ми побрана в празни чекмеджета,
любими вещи на вързопи по мазета…

ще зъзне ли без мене топлината
и мрак ли ще затули на дома ми светлината
ако се озърна, ако някак мога да надзърна
ще поискам ли поне за миг живота си да върна

Ако се смаля… ако стана невидима
ще бъда ли на някого необходима
ако се смаля… ако си остана скрита
дали живота пак ще ме нарита…

Р. Първанова

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

stoyna (Стойна Димова)

2015-02-25T12:27:54+02:00

Естествено,че си необходима. Всяка клетка в общото мироздание, в което живеем е ценна, а човека повече от всичко.Ако не беше така Бог нямаше
да ни сътвори. Мила Рени, случайно ли е това, че само човешкият род е надарен с разум! Вярвай в Бог! В Него е истината.
Интересни въпроси задаваш и най-добре се опитай да си отговориш!
Ти можеш прекрасно да осмислиш всичко.Харесва ми творбата ти с
многото и важни въпроси.Поздрав от мен и ведър ден!