С какво,приятелко,заслужих
обърнатата ти глава,
с какво съмнения пробудих,
че си посърнала сега?
Защо не сподели открито
това,което ти тежи,
а някак тайнствено прикрито
избягваш моите очи?
Приятелите си говорят
и недомлъвки не таят,
понякога дори да спорят
ръцете си с любов държат.
Ако си истинска кажи ми
какво в душата ти крещи,
че всички ние сме раними,
но носим истински души!
© Наташа Басарова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
