Ако си отидеш,
остави ми тишината…
крещящата в самотност тишина,
за да не крещя в самотност аз!
Ако си отидеш,
остави ми мрака…
побелелия от мъка мрак,
за да не побелея в скръб и аз!
Ако си отидеш,
остави си трепета на пръстите в косите ми…
за да не треперят те премръзнали от студ,
тъй както ще треперя аз!
Ако си отидеш,
остави ми неказано сбогом…
за да не звучи като сирена във ушите ми
и да не напомня с вика си,
че си отиваш…
© Ангелина Стойчева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
