Ако си тръгнеш, някога...
Ако си тръгнеш, някога...
Ако си тръгнеш някога от мен
ще мога ли да продължа нататък?
Ако сама съм в утрешния ден
и взел от мен си всичко, без остатък,
дали ще грее слънцето за нас -
сърце едно, а пътища различни...
Какъв човек ще съм без тебе аз,
какъвто бях - студен и безразличен.
Ако си тръгнеш някога от мен,
ще мога ли да БЪДА без лика ти,
а погледът ми мрачен, наранен,
за светлина дали ще се пробуди?
Когато си отдеш ти от мен
и няма път назад за любовта ни,
чер облак ще удави разярен
очите ми, превърнали се в рани.
Ако си тръгнеш някога от мен,
когато го направиш най-накрая,
извечна нощ ще стане моят ден,
следите ти ще милвам до безкрая.
© Ива Милорадова All rights reserved.
