Ако те има в моя ден,
тъгата във вързоп ще свия.
Сълзи, изгарящи лицето,
с ръка небрежно ще изтрия.
Ако те има в моя ден,
с теб всеки миг ще е магия.
Ако те има…
Ако те има в моите нощи,
постеля кротка ще ти стана
и на копнежи вездесъщи
безпаметно ще ти пристана.
Ако те има в моите нощи,
ще излекуваш всяка рана.
Ако те има…
Ако те има в моя сън…
живея с него, той ни сбира.
Притихнала в нощта потайна,
душата ми покой намира.
Ако те има в моя сън,
вълшебен звук от стара лира
понявга влюбено вибрира.
Ела в деня ми - гълъб бял!
Ела след залез - нощна птица!
В деня от обич озарен,
да бъда твоя гълъбица.
© Златка Чардакова All rights reserved.