Ако Те нямаше...
Ако Те нямаше, животът щеше ли да има смисъл?
Да влизаме в света през стонове и писъци на майки?...
Порой от бясна надпревара да ни влачи и замайва…
когато любовта, незабелязана, ще ни отмине?…
Ако Те нямаше, кой би изваждал всеки път стрелата,
забита в гръб или насрещно от ръка на някой ближен?
Без Теб като самотни вълци щяхме раните да ближем…
да вием нощем жално, безутешно, с поглед – в сърпа златен…
Ако Те нямаше, ще можехме ли да усетим радост
от славееви трели, от приспивна песен на щурчета?...
И в юнски мрак светулки щяха ли в косите ни да светят?...
Ако Те нямаше, причина има ли, за да се раждаме?...
щом в земен прах ще ни превърне краят на съня измамен!
И всичко, ценно тук за нас, там – в нищото – ще е без памет!...
Албена Димитрова
19.8.2019.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
