Jan 8, 2007, 8:06 PM

Ако ти ......

  Poetry
917 1 11

 

 

 

 

Ако е градина райска любовта ти,

то нека аз да бъда градинаря,

от чудните нектари, аромати,

да вземам колкото желая.

 

Ако река си бистра, ромонлива,

то нека бъда плачеща върба,

със клони да те галя мълчаливо,

отпивайки от твоята вода.

 

И ако ти си бялото кокиче,

то нека аз да бъда пухкавият сняг,

да те притискам в себе си, да те обичам,

да изпълваш с аромат на нежност белият ми свят. 

 

Ако ти си тънка струна на китара,

то нека аз да бъда твоя звук,

стихове със нежност да повтарям,

да възпявам любовта ти - зноен юг.

 

Ако ти минутите си, часовете,

то аз да съм часовник който ги брои,

месеци, години, вековете,

в които ще сме само аз и ти.

 

И ако ти си позлатена, тънкопишеща писалка,

то напиши красиво моята съдба,

но не като седящ на зрителска седалка,

а като играч привързан доживотно с любовта.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...