Ако е градина райска любовта ти,
то нека аз да бъда градинаря,
от чудните нектари, аромати,
да вземам колкото желая.
Ако река си бистра, ромонлива,
то нека бъда плачеща върба,
със клони да те галя мълчаливо,
отпивайки от твоята вода.
И ако ти си бялото кокиче,
то нека аз да бъда пухкавият сняг,
да те притискам в себе си, да те обичам,
да изпълваш с аромат на нежност белият ми свят. ...