Ако ти се помълчи с мен
Здравей. Отново пиша тук,
знаеш, че другаде не бих...
така изказано без звук,
мога да го вместя... в стих.
Мълча понякога и не за друго,
просто ми е леко с тишина.
И със риск да бъда леко груба...
предпочитам нея... засега.
Мълчи и ти,
нека помълчиме заедно.
Без да мислим...
без да се стремим...
без да се опитваме да е забавно,
нека просто помълчим.
В мълчанието, хората са казали,
можеш да откриеш много думи.
Всяко нещо неизказано...
мислите си, чувствата и разни други.
Ако пък поискаш - говори.
Аз мога и да слушам, без да гъкна,
и ако думите ти ме ранят, не ме мисли...
ще те пообичам малко, а после ще си тръгна. :)
© Валентина Велчева All rights reserved.
