Ако този път не отрека
И сякаш сън си,
дето се повтаря
в онези нощи,
когато все не спя.
И щом събудя се
в миг осъзнавам,
че осъмнала съм всъщност там сама...
И мисля си кога ще те догоня,
ще дойде ли и онзи миг -
в съня, когато пак ще бъда твоя,
а ти ще бъдеш моя странник разнолик.
Ще може ли отново да се слеем,
щом писано ни бе да сме сами,
ще тръгнем ли по сини небосводи
на лов за сребърни звезди.
Ще рухне ли омразата, която
бетонени стени изграждаше пред нас,
делеше пътя ни на две, когато
празни думи слушах във захлас.
Знаеш ли, че постоянно бягах,
но този път ще взема да се спра.
Сега ще ми простиш ли, че отлагах,
ако този път пред теб не отрека...
© Десислава Танева All rights reserved.
