Ако забравя
Обичам те! Дори за миг,
ако престана да усещам този глад,
ако оставя в миналото твоя лик
и във сърцето ми проникне хлад,
ако загърбя те във нужда,
ако си тръгна през нощта,
ако реша да съм ти чужда
и избера пред теб света...
Не ме наказвай! Просто гледай -
как ще се срутят върху мен
на планините върховете,
ще ме затиснат снегове...
И нека ме преследват бури,
огньове нека ме горят,
порой от укори и хули
да ме разкъсват, щом заспя!
И всичко да изгуби смисъл,
а аз да стана късче лед,
ако забравя как обичаш
и как се чувствам днес без теб!
© Анита Габровска All rights reserved.
