Знаеш ли, колко ми трябва гласът ти,
като сутрешна чаша топло кафе!
Знаеш ли, колко мечтая за усмивката ти ,
като бонбон - малко дете!
Знаеш ли, очите ти навсякъде търся,
макар и небето да ми напомня за тях
и споменът ярък, сърцето ми прегръща,
под такта на музиката, пак!
Знаеш ли - няма отново да питам,
няма да призная, че ти победи,
но знаеш ли -
от спомени колко много боли.....