Акорд за мъжки сезони и невесели тайни
Отпили глътка от първия дъжд на лятото -
събират децата си старите лястовици…
Сушат си досадата мухи и комари,
а следобедът стъпва тежко, накуцвайки…
Мъжко време задава се - пияно от размисли.
Пред пълните чаши чертае несигурност самотата.
Преживяното в предните дни –
от днес става тайна -
протяжна и дълга и боли от тишината ù.
Лястовиците, подредили децата си
в безкраен ъгъл,
поемат на юг, към топлината…
Мъжете отпиват горчиво и вежди помръдват -
неразгадали до днес характера на жената…
И… пият. Пият безадресно и дълго,
като че ли с това ще променят нещата.
Покрай самотата им пропълзяват земноводни
и тъщи,
но те, те не могат да пазят тайни…
Мъжете…
Мъжете са тъжни бемоли в сезона на отлитащи щъркели.
Таят преживяното и вървят, вървят към безкрая…
Тежат им премълчаните думи и клетвите,
които носят,
а тайните…
Тайните озаряват неравните стъпки
в прохладата…
© Красимир Чернев All rights reserved.
