Отпили глътка от първия дъжд на лятото -
събират децата си старите лястовици…
Сушат си досадата мухи и комари,
а следобедът стъпва тежко, накуцвайки…
Мъжко време задава се - пияно от размисли.
Пред пълните чаши чертае несигурност самотата.
Преживяното в предните дни –
от днес става тайна -
протяжна и дълга и боли от тишината ù.
Лястовиците, подредили децата си
в безкраен ъгъл,
поемат на юг, към топлината… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up