Акростих
Акростих
Н е ми връщай живота, не искам…
Я ростта без мечти ме владее
М илосърдно се самоубивам
А тя… нощен демон в душата беснее.
Н е подхвърляй надежди,
Е дноокото зло го познавам.
Н яма кой преди мен да го срещне.
А аз умея едно – почти безнадеждно
К ръгом да обърна, подлагайки крак.
А ко другото не, поне да отлагам…
З атова не опитвай… яростта е убиец
А нгели няма, мълчиш в самота.
Н е кради от нощта искрицата светла,
О тиди си!
Д ребните наглед неща
О тварят стари неличими рани.
Б езотказно, само самаряните
Р азравят като нестинари болката
О тказвайки на любовта.
© Таня Хаджидимитрова All rights reserved.
