Акварелно
Обливащ от капчук дъждец,
пречистващ грешника в светец,
с образ двойно-огледален.
Държиш икона в храм кристален,
пред морскосин иконостас.
Вълните шепнат с твоя глас!
Акварелно се разливам,
в морска пяна. Теб откривам!
Провокираш сетивата,
щом ме хванеш за ръката!
Смаляваш ме до песъчинка,
подобно точка на калинка.
В следващ миг съм океана!
С мрежата си, мен си хвана!
Създай ме, като перла в мида,
и аз от теб не ще си ида.
Перманентно ме обичай!
На пристан тих за мен приличай!
Убиеш ли в мен детето,
тогава ме хвърли в морето.
© Мария Божкова All rights reserved.
