Искаше ми се
с теб да вървим така
по софийските улици.
По петите ни
да ни гледат със завист
и съмнения другите.
Искаше ми се
да почувствам пак
как ме носиш две педи
над тротоарите
с плочки,
джвакащи от съмнения,
да не си изкривя
глезена от прескачането
на дупките
и от хорското мнение.
Искаше ми се, ама нà!
Някой свил ми обувките разкривени!
© Павлина Гатева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
