Замислих се за мъртвите полета,
затрупани със шума - без цветя.
И аз сред тях, прокълнал днес поета,
възпял отколешната си мечта.
Погалих с длан самотната брезичка
погледнала ме нежно, без очи.
В един-единствен миг дари ме с всичко
и редом с мен разбиращо мълчи.
Сега съм просто раздавач на вяра -
на бедните от нея ще раздам.
Смъртта ще изненадам с изневяра
и влюбен в нея ще остана сам!