Jun 7, 2006, 9:10 PM

Алени очи...

  Poetry
861 0 3
Със твоите лъжи
превърна очите ми в алени лилии.
Крсиви за гледане, но кървави...
Унищожени, самотни, влажни очи...
Казваше, че обичаш червеният цвят,
дано тогава моите алени очи ти харесат.
Сълзите си изплаках,
те свършиха, вече се обагриха в червено...
Но може и никога да не ги забележиш.
Аз за теб съм само спомен.
Поднасям ти в този час моите
унили, безжизнени алено очи...
с блясъка на алените лилии,
с които деляхме своите мечти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...