ladydream77hush (Милена Белчева)
53 67
May 17, 2013, 8:29 PM

Алергия 

  Poetry » Love
725 0 7


                                            посВетено

Задъхва се душицата ми клета,
безсилна тази примка да отхлаби.
Обострен ми е май имунитета,
макар че мойте ангели са слаби.

Не смея от леглото да помръдна - 
очите ми сълзят, носът се стича.
Последици от вяра безразсъдна,
че някой може да ме заобича.

Безчет копнежи свежо са наболи
и вдишва пак денят ми алергени.
Лекарства не приемам - за какво ли,
несъвместим е този свят със мене.

Допускам, че е някаква отплата -
едно и също - толкова години...
Не знам дали да съдя сетивата
или да се оставя да премине?

Животът същността си не променя,
различно просто в нас се проявява.
А чувствата навярно са полени,
с които пролетта ни разболява.

Милена Белчева
24.03.13

© Милена Белчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??