Алергия
посВетено
Задъхва се душицата ми клета,
безсилна тази примка да отхлаби.
Обострен ми е май имунитета,
макар че мойте ангели са слаби.
Не смея от леглото да помръдна -
очите ми сълзят, носът се стича.
Последици от вяра безразсъдна,
че някой може да ме заобича.
Безчет копнежи свежо са наболи
и вдишва пак денят ми алергени.
Лекарства не приемам - за какво ли,
несъвместим е този свят със мене.
Допускам, че е някаква отплата -
едно и също - толкова години...
Не знам дали да съдя сетивата
или да се оставя да премине?
Животът същността си не променя,
различно просто в нас се проявява.
А чувствата навярно са полени,
с които пролетта ни разболява.
Милена Белчева
24.03.13
© Милена Белчева All rights reserved.
