May 22, 2008, 4:01 PM

Алея 4, квартал 124

  Poetry
1.2K 0 2

 

 

 

 

на Дядо

 

Незнайно как... но всичко свърши...
сълзи, умора, болка и тъга...


Земя...

 

Земя широка, безпощадна... с гладна пръст...

Разтваря длани, дълбоки рани

 

Земя...земя 

 

забиха нов отново дървен кръст

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кефор Потрати All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...