... алфата и омегата на една светкавица...
... алфата и омегата на една светкавица...
В тия сънни треви, разтуптяна опашка премятам,
и по облия камък - тежко пладне вися над земята.
Китка здравец - ухото ми няма да скрие,
и на извора бистър - водата му - няма да ме напие.
Още хиляди нощи ще скърца снегът край комина
и на птиците сенките ще броя - дълги чаши за вино.
На Василча топурка ли конят - вълма и къдели...
тази шапка и този раздиращ плач - нейде сред село...
И ще стихвам... край плет за среднощна просия,
глъхне шепотът - с дума душата си ще умия.
От ония, в които и милост, и рана си скътал
и които съм чакала из Вселената - кротко по пътя.
Плах и сънен сбери ми дъха на иглика,
и сред бездната птича със грак ме повикай.
Ще просветне гласът ти по острото било,
град и манна - и още - живот и мъртвило...
© Таня Георгиева All rights reserved.
