streptococcus (Таня Гулериа)
261 269
Feb 19, 2014, 12:09 AM

Алпинисти 

  Poetry » Phylosophy
469 0 7

Безкрайна пропаст е пoд нас.
Ти се подхлъзваш на ръба.
Пропадаш ти и бързо аз
подавам ти една ръка.

 

Но ти тежиш като олово.
Не знам дали ще издържа.
Да те издърпам аз не мога -
да те държа ще продължа.

 

Изплъзват се ръцете потни
и знаем веч дошъл е края.
Там на ръба сме най-самотни,
пред самотата на безкрая.

© Таня Гулериа All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??