Земята забрадена в черно
извива тръпнеща снага,
отива към постелята наверно,
осеяна със дяволски рога.
Човечество, изкачващо Голгота,
разплакано от участ зла,
в борба да съхраниш живота,
се луташ в призрачна мъгла.
Дали в отвъдното ще идем,
загърнати в окъсани наметала
или в строителство на пирамиди
ще се озъбим на съдбата зла?!
© Димитър Станчев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
