Земята забрадена в черно
извива тръпнеща снага,
отива към постелята наверно,
осеяна със дяволски рога.
Човечество, изкачващо Голгота,
разплакано от участ зла,
в борба да съхраниш живота,
се луташ в призрачна мъгла.
Дали в отвъдното ще идем,
загърнати в окъсани наметала
или в строителство на пирамиди
ще се озъбим на съдбата зла?!
© Димитър Станчев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
