Feb 16, 2007, 4:51 AM

Амнезия

  Poetry
696 0 0

Косата ми е рошава,
а роклята залята с вино.
Гримът почернил е очите,
а пък кожата ми е обрината.
До мен бутилката е празна.
А на масата е бъркотия...
И в този миг поглеждам чашата,
а там - целувка от червило.
На пода купчина от дрехи,
смачкани и хвърлени небрежно.
А в ума ми куп копнежи,
за капчици червено вино...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...