Забравих себе си нееднократно:почти повярвах, че съм жив!
Нима от правилото златно, ще търся себе си под тих курсив?
Нима случайно търсих и намерих една любов в жадуван сън,
която страда, загубила доверието в показните чувства извън
естеството на живота? И който се лута между фалшивия шум
на панаирните тържества и сладостта на словесния локум?
© Стойчо Станев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
